Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
-Носител на купата: 1962, 1968, 1970 и 1971 (посмъртно)
-Голмайстор на страната - 1964-65 (27 гола)
-Спортист №1 на България - 1965
-"Футболист на 20-ти век на България" - 1999
-40 място във вечната класация на ФИФА за футболист на планетата
-Настоящият стадион на Левски София е кръстен на негово име
-В първенството на България:
-в Левски (от 1960 до 1962 и от 1963 до 1971) - 198 мача - 128 гола
-в Ботев (Пд) (от 1962 до 1963) - 47 мача - 25 гола
Общо - 245 мача - 153 гола
-За купата на България :
-36 мача - 18 гола
В европейските клубни турнири:
-23 мача - 19 гола
С националния отбор :
-50 мача - 19 гола
Първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли
Играе на 3 световни първенства: в Чили, Англия и Мексико (в Чили и в Англия отбелязва единствените голове за България)
Трагедията-30 юни 1971
Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 Аспарухов пристига на Герена. Съотборниците му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където са поканени да участвуват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, той не може да отклони тази покана.
И досега мигът на тази раздяла е врязан до болка в паметта на тези, които са ги изпращали. И сега като че ли са пред очите им - Аспарухов в тъмносиня спортна блуза, Котков в елегантен костюм и с вратовръзка. Усмихнати, те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео Джулия GT, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги ...
Витиня, станцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва, обяснява, че бензинът струва 9,20 лв, иска да върне рестото. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: "Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още една минута." Минутка, която щеше да го спаси...
Автомобилът се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150 метра от страничния път е изскочила товарна кола ЗИЛ с тежко ремарке, преградило фатално пътя. Всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов е направил енергичен опит да предотврати неизбежното - алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се удря в резервоара на камиона. Върху колата плисва бензин. Спортната кола СГ 9999 гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 ...
Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 500 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки. Цяла България скърби в тези кошмарни дни. Мир на праха им...
Насладете се на качествата на най-великия български футболист!
